ГАРАТА НА ОТЧАЯНИЕТО

Когато слезеш примирен от Влака
на своите разбулени Илюзии,
където никой няма да те чака –
бъди спокоен и благоразумен.

Не се опитвай да разубеждаваш хората,
които се изблъскват грубо с лакти –
със цел заветна – Влака да догонят –
от Гарата на Отчаянието да се махнат!

И не оставай ни минута там – повярвай,
и не очаквай специален превоз.
Тръгни през нацъфтелите ливади,
препятствия преодолявай смело!

Пречистващата сила на умората,
издигнала те невредим от пепелта,
ще те спаси от раните на спомена,
за да повярваш пак във чудеса!

Така изпитан, възроден и светъл
по Пътя си щастлив ще заблестиш –
ако от Влака на Илюзиите слезеш
и Гарата на Отчаянието прекосиш...

©Дани дел Нико

Приятно ми е - аз Никой съм, Ти коя си, дел Нико?...
Ведростта и надмогването на "онова" дето ни "примирява" в публикацията ти напомнят поетичното "неглеже" душевно състояние на Емили Дикинсън в стиховете й... Амчи ха така! И добре дошла, ако не съм закъснял да те посрещна.